ХЛЯБ И ЛЮБОВ

Ще те потърся и ще те намеря
след дългия, вървян от мене път.
Ще бъде в залез – време за вечеря
и силен ще е в чувствата гладът.

На прага ще ме срещнеш – непозната.
С очи, които аз не съм съзрял.
Загърнала с клепачи добротата
от огъня, все тъй недогорял.

Ръцете ти брашняни ще белеят –
въжетата за моя сладък блян.
Ще ги докосна плахо – да се сгрея,
и ще притихна невъзможно ням.

Привърши пътят. Странникът се върна,
събрал студа от много ветрове.
Покривка бяла в миг ще му разгърнеш
и хляба ще разчупиш там на две.

И с оня плам – от пещ неугасена
ще му погалиш сивата глава.
Трапезно ще му шепнеш – вдъхновена,
от огъня на женските слова.

Ще те потърся и ще те намеря.
Във нощвите брашното замеси.
Любов ми дай едничка за вечеря!
И като хляб – за мен се принеси!

Ясен Ведрин
(Шарена палитра)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s