СРЕБРОТО ОТ КОСИТЕ МИ

Искаш ли среброто от косите ми?
Протегни тогава нежни длани
и след миг във тях ще са изсипани
всичките ми болки изтерзани!

Ще ме видиш сам самичък в нощите
как опитвам мислите да сгрея.
Ще усетиш как отварям пощата,
без да съм намерил нищо в нея…

Ще помислиш как нареждам думите,
посветени винаги на тебе!
Ще се питаш как кръстосвам друмите,
с вярата, че още съм потребен…

Искаш ли среброто от косите ми, –
спомените тъжни – цяло ято?
Целуни ме с обич незаситена
и ми дай душата си от злато!

Ясен Ведрин
(Отвара от въздишки)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s