Искаш ли среброто от косите ми?
Протегни тогава нежни длани
и след миг във тях ще са изсипани
всичките ми болки изтерзани!
Ще ме видиш сам самичък в нощите
как опитвам мислите да сгрея.
Ще усетиш как отварям пощата,
без да съм намерил нищо в нея…
Ще помислиш как нареждам думите,
посветени винаги на тебе!
Ще се питаш как кръстосвам друмите,
с вярата, че още съм потребен…
Искаш ли среброто от косите ми, –
спомените тъжни – цяло ято?
Целуни ме с обич незаситена
и ми дай душата си от злато!
Ясен Ведрин
(Отвара от въздишки)
