СЕЗОНИ

През прозореца нахлува мирис
на неокосени в лятото ливади.
Приспива ме, из въздуха се носи.
Изтръпват навлажнените ми ириси
в мечтани, недовършени наслади,
в изстрадани сълзи за сенокоси.

Маса, стол, перо… И късна притча.
Пролетта – затворена в хербария,
лятото – във спомените бистри.
Есента си тръгва, зимата наднича…
Явно, вечността ме изпревари,
но поне сълзите ми са чисти.

Ясен Ведрин
(Отвара от въздишки)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s