“Отвори ми, сестро моя, любезна моя!
Гълъбице моя, съвършена моя; защото
главата ми се напълни с роса,
косите ми с нощни капки…”
(Песен на песните 5:2)
Покрие ли главата ми роса
и нощни капки блеснат ли в косите –
в пътека от заспали небеса
при теб ще дойда с коня на мечтите.
Събудена – вратата отвори.
По-истински от сън ще те обвия.
Припламнал лъч от изток ще зари
да ни повика в своята стихия.
И в полета към миг неизразим
искри ще глъхнат в чаткащи подкови.
Последвай ме! И нека изгорим
в една Любов над всичките любови.
Ясен Ведрин
(Лозата на Енгади)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 