ПОНЯКОГА

Понякога в сънувани треви
ще виждам твоя образ като цвете.
В очите ми копнеж ще се взриви
и пламък ще премине през ръцете.

Ще бъдеш дивна – красота и блян.
Омайниче вълшебно за душата.
Гласът ти ще е вятър разлюлян,
а погледът ти – слънчев лъч в росата.

От нежни тръпки лудо премалял
ще потуша надеждата си късна.
Но твоят цвят – невинен и съзрял
за себе си аз няма да откъсна.

За да те имам в тихите треви –
едничко чудо – обич от небето.
Да те сънувам, щом у мен кърви
най-хубавият спомен за сърцето.

Ясен Ведрин
(Светулки в шепата)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s