ПОНЯКОГА

Понякога в сънувани треви
ще виждам твоя образ като цвете.
В очите ми копнеж ще се взриви
и пламък ще премине през ръцете.

Ще бъдеш дивна – красота и блян.
Омайниче вълшебно за душата.
Гласът ти ще е вятър разлюлян,
а погледът ти – слънчев лъч в росата.

От нежни тръпки лудо премалял
ще потуша надеждата си късна.
Но твоят цвят – невинен и съзрял
за себе си аз няма да откъсна.

За да те имам в тихите треви –
едничко чудо – обич от небето.
Да те сънувам, щом у мен кърви
най-хубавият спомен за сърцето.

Ясен Ведрин
(Светулки в шепата)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s