Цигулково, дъхът ми те издиря
и в полъха те следва уловен.
Поне веднъж да мога да изсвиря
нощта, която ти превърна в ден…
Цигулково, сърцето ми те врича.
Бъди ми ти мелодия и стих.
В съдбата ми, от залези лирична,
един лазур за себе си открих…
Цигулково, душата ми те моли.
Над тънки струни – трепетна гори.
В едно небе, жадувано за полет,
от нотите ми – птици сътвори.
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 