НЕИЗДЪХНАЛИ СПОМЕНИ

Мисли за мен понякога. Усещай ме,
дори да съм далечно-несъзрим.
Във спомените нека да се срещаме
и хванати с ръце да повървим.

В една такава нежна територия
сърцата нямат повод за тъга.
Прочетохме ли нашата история?
Предишната ни обич… но сега?

Искрица в битието ни изстинало –
ще лумне ли отново до пожар?
За любовта, разказват, няма минало…
Тя винаги от бъдното е дар…

Мисли за мен понякога. И мислено –
реално сътворен ме съживи.
Да се намерим – както ни е писано.
Неуловен – мигът да ни лови…

И спомените наши, неиздъхнали,
да ни рисуват с вечерен пастел –
от улиците – чувствено заглъхнали
до спирките на нашия предел.

Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s