Мисли за мен понякога. Усещай ме,
дори да съм далечно-несъзрим.
Във спомените нека да се срещаме
и хванати с ръце да повървим.
В една такава нежна територия
сърцата нямат повод за тъга.
Прочетохме ли нашата история?
Предишната ни обич… но сега?
Искрица в битието ни изстинало –
ще лумне ли отново до пожар?
За любовта, разказват, няма минало…
Тя винаги от бъдното е дар…
Мисли за мен понякога. И мислено –
реално сътворен ме съживи.
Да се намерим – както ни е писано.
Неуловен – мигът да ни лови…
И спомените наши, неиздъхнали,
да ни рисуват с вечерен пастел –
от улиците – чувствено заглъхнали
до спирките на нашия предел.
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 