МРАМОРНИЯТ ДАВИД

Във всеки мрамор спи един Давид,
но Скулптора очакват си длетата.
И смисълът, под жилките покрит,
на вярата едничък е следата.

Почива Микеланджело отвъд.
Епохата е ялова, за жалост…
В очакване на Страшния си Съд
глупците бият с чукове нахалос.

Да би помогнал Господ! Но, не би…
Мълчи Творецът тайните Си свише.
Премъдрите Му всякога съдби
не може летописец да опише.

Светът не иска древен Самуил.
И Мирото е пуст анахронизъм.
Не с Корена Давидов, но с бодил,
в духа си многократно е пронизан.

Зад бронята на пищен Голиат
преживят сноби жалката си похот.
И в своя лицемерен маскарад
лика си ваят – в суета и грохот.

Във всеки мрамор спи един Давид,
но Скулпторът сред бесните Го няма.
А вярата напомня прозелит,
продаден на търговците във Храма…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s