Във всеки мрамор спи един Давид,
но Скулптора очакват си длетата.
И смисълът, под жилките покрит,
на вярата едничък е следата.
Почива Микеланджело отвъд.
Епохата е ялова, за жалост…
В очакване на Страшния си Съд
глупците бият с чукове нахалос.
Да би помогнал Господ! Но, не би…
Мълчи Творецът тайните Си свише.
Премъдрите Му всякога съдби
не може летописец да опише.
Светът не иска древен Самуил.
И Мирото е пуст анахронизъм.
Не с Корена Давидов, но с бодил,
в духа си многократно е пронизан.
Зад бронята на пищен Голиат
преживят сноби жалката си похот.
И в своя лицемерен маскарад
лика си ваят – в суета и грохот.
Във всеки мрамор спи един Давид,
но Скулпторът сред бесните Го няма.
А вярата напомня прозелит,
продаден на търговците във Храма…
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
