КОГАТО АНГЕЛИТЕ ПЛАЧАТ

Когато ангелите плачат
дали ще си готов да спреш –
на падналия клетник в здрача
да бъдеш лумналата свещ…

За този, който в скръб се дави
да бъдеш пояс и мечта.
На бряг добър да го оставиш
с усмивка нежна на уста…

Дали готов си даже в гроба,
във тоя най-ужасен ров,
да бориш черната прокоба
с едничък пламък от любов…

И там, сред спускани въжета,
да си въже от светлина,
с което дух без тленност клета
надвива мъка и злина…

Нагоре, в светлото, издига
душите с литнали крила,
разчупил тъмната верига –
смъртта, която е била…

Какво са думите? Не значат…
Надмогва ги искрящ копнеж.
Когато ангелите плачат –
бъди в сълзите им горещ.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s