КОГАТО АНГЕЛИТЕ ПЛАЧАТ

Когато ангелите плачат
дали ще си готов да спреш –
на падналия клетник в здрача
да бъдеш лумналата свещ…

За този, който в скръб се дави
да бъдеш пояс и мечта.
На бряг добър да го оставиш
с усмивка нежна на уста…

Дали готов си даже в гроба,
във тоя най-ужасен ров,
да бориш черната прокоба
с едничък пламък от любов…

И там, сред спускани въжета,
да си въже от светлина,
с което дух без тленност клета
надвива мъка и злина…

Нагоре, в светлото, издига
душите с литнали крила,
разчупил тъмната верига –
смъртта, която е била…

Какво са думите? Не значат…
Надмогва ги искрящ копнеж.
Когато ангелите плачат –
бъди в сълзите им горещ.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s