Когато ангелите плачат
дали ще си готов да спреш –
на падналия клетник в здрача
да бъдеш лумналата свещ…
За този, който в скръб се дави
да бъдеш пояс и мечта.
На бряг добър да го оставиш
с усмивка нежна на уста…
Дали готов си даже в гроба,
във тоя най-ужасен ров,
да бориш черната прокоба
с едничък пламък от любов…
И там, сред спускани въжета,
да си въже от светлина,
с което дух без тленност клета
надвива мъка и злина…
Нагоре, в светлото, издига
душите с литнали крила,
разчупил тъмната верига –
смъртта, която е била…
Какво са думите? Не значат…
Надмогва ги искрящ копнеж.
Когато ангелите плачат –
бъди в сълзите им горещ.
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 