ГОСТЕНКА

На гости ми пристигна самотата.
Постави тя небрежно крак въз крак.
Гласът й проехтя във тишината:
“Хей, ти! Ще се обичаме ли пак?”

Да я изгоня, знаех, нямам сила.
Почерпих я с увяхнали мечти.
“Не се сърди! Каквото било – било!
Ти моята натрапчивост прости!”

Простих й аз, защото ме обича
и моя вечна гостенка е тя.
А явно, че не съм й безразличен
щом търси ме дори накрай света.

Сълзите ми за нея бяха бисер.
Тъгата – плам, необуздан копнеж.
Бях фреска от античен стенописец –
с осанка тъжна и с коси от скреж.

На гости ми пристигна самотата.
Остана дълго – в мене се всели.
И чак тогава осъзна душата –
любов несподелена я боли…

Ясен Ведрин
(Светулки в шепата)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s