“Положи ме като печат
на сърцето си…”
(Песен на песните 8:6)
В ръцете си задържам твоя пламък,
искрящ от допир, парещ от слова.
Лъчист копнеж на скъпоценен камък.
Скрижал за неоткрити сетива.
В очите си задържам твоя залез.
На клепките омайващия бряг.
В зениците ти – оня звезден наниз,
подобен на дъга сред полумрак.
В сърцето си задържам дивна песен.
Една любов в мелодия и глас.
Бъди печат в мира ми безтелесен –
пречист и свят до сетния ми час.
Ясен Ведрин
(Лозата на Енгади)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 