Молитвата си тиха ще възлея,
тъй както ручей бликва от скала.
О, Господи! Яви ми Галилея
и ангелите с белите крила.
И нека да Те виждам там възнесен –
надежда и мечта събрал в лъчи.
И без да питам в този миг къде Си –
сълзи да пълнят моите очи.
Не вярвам, че Си в космоса далечен.
В мен има радост, щом Те призова.
Въздъхнато измолен, и изречен,
духа ми пълниш с Твоите слова.
И аз Те следвам с вяра, като птица,
помазала крилата си с Елей,
да бъда Твоя, Божия зеница…
Отвъд звездите – скитник Галилей…
Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 