ХЕРБАРИЙ

В душата ми хербарий от листа
за теб напомня с шарки разноцветни.
Усмихваш се с дъха на пролетта
и ме прегръщаш с ласките си летни.

Със снопчета от меки светлини
в сърцето ми рисуват се загадки.
Листа се раждат. Спомени от дни –
безкрайно нежни и безумно кратки.

Хербарият – любовно натежал,
един след друг листата си разтваря.
И всеки спомен – като чист скрижал
в очите ми до огън се разгаря.

И как да кажа, че не си до мен,
щом всяка шарка просто те допълва?
Земя да бях – в листата ти пленен,
аз пролет бих направил да покълва…

Небе да бях – бих слязъл със южняк
да бъда лято в тънките ти длани.
И хиляди листа да тръпнат пак
в хербария красив на любовта ми.

Душата ми е пълна със листа.
Сълза блести. Не, няма да заплача…
Щастлив съм, че дори във вечността
ще те намеря, ако се вторача…

Ясен Ведрин
(Шарена палитра)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s