“Аз станах да отворя на
възлюбения си…”
(Песен на песните 5:5)
Тази тиха врата отвори,
както в утро очите отваряш.
Ако пламъкът в тебе гори –
от дъха му докрай ще изгаряш.
Аз съм твоят сънуван копнеж.
Сетен въглен, среднощно разпален.
От огнищни тревоги горещ.
От ръцете ти бели погален.
Гоних вятъра, теб прекосил.
Този, който искрите извая.
Отвори ми, защото съм бил
и оставам едничък до края.
Ясен Ведрин
(Лозата на Енгади)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 