КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ

Полунощен прескачам оградите
и душата ми вечност краде.
Пак ме зърваш с очите си, кладите,
зад пролука от светло перде.

И откъсват ръцете ми праскови.
Сребролики от капчици дъжд.
Сякаш твоите погледи ласкави,
ме докосват така, изведнъж…

В дъх те имам. Далечно събудена.
Мъх и сладост зад тел от бодли.
За войника с душата прокудена
ти си адът, от който боли…

Ти барутът си, пламнал по дланите,
и опърлил среднощни коси.
Ти си болката, скрита под раните.
Ти си раят… И сякаш не си…

Залови ме в минутите, късните.
Аз съм твоят крадец на мечти.
Тези праскови, вече откъснати,
само миг от любов ще прости.

Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s