Не търся в теореми доказателства
и нямам точен час за психолога.
Разпадат се фалшивите приятелства,
без никаква печал или тревога.
Не искам с непотребните илюзии
да пълня всеки ъгъл в битието.
Препъна ли се – тръпна от охлузено,
но никога не хлопам на заето.
С така необходимата апатия
пропускам всеки коз на суетата.
Не споря с адвокати на рогатия,
а думите приемам след делата.
И някак си, стоик по подразбиране,
разтегнат от Аврелий до Сенека,
не ме измъчва дългото умиране
по моята несвършила пътека.
Така си я нарочих – за безславие.
Изсъхват даже лавровите клони.
Еднакви са ми кривият и правият,
щом драпат за ръждясали корони.
Значимото – мнозина неусетили,
за пътника след мене ще запазя.
Да бъда раздавач на добродетели –
каква по-висша кауза за аз-а?
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
