Бяга твоят образ като птица
в сенките на спомена далечен.
Грешница ли бе или светица –
отговори сякаш нямам вече.
Вятър да потърся – ще повее
някъде високо в небесата.
Дъжд ли да попитам – ще излее
капките си в края на земята.
Огъня да стресна със въпроси –
ще се скрие в пепел мълчалива.
Бяга твоят образ съдбоносно –
не запомних колко си красива.
Болката от спомен ненамерен
до тъга в сърцето ми се стяга.
Образът ти, ако беше верен,
щеше ли от мене да избяга?
Ясен Ведрин
(Светулки в шепата)
