Ще те запомня – приказно вълшебна,
дошла със чудеса и нежни тайни.
На мъжката ми самота – потребна
и светъл край за пътища безкрайни.
Ще те запомня – нежна и любяща
в дихание, в съзвучие родено.
Отпивайки те като пълна чаша
за моето сърце неутолено.
Ще те запомня! Ти ми беше всичко!
Пречист олтар. Възглаве и завивка.
След хилядите болки – ти едничка
ми стана радост, песен и усмивка!
В гърдите си като пожар те нося!
Със твоя лик целуна ме съдбата.
Един едничък дар от Бога прося –
щастлива да си с мене на земята!
Ясен Ведрин
(Шарена палитра)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 