Езерна бъди ми! До почуда!
Както даже в сън не си била.
Като снежно бяла пеперуда,
свила в трепет своите крила.
Мислите ти тихо ще преплува
моят зов, от синьото пленен.
Дивна нимфа с дъх ще нарисува.
В стих ще те извае, упоен.
С четка от лъчи ще те прелита
водно конче с порив онемял.
Да ми бъдеш нежност и възхита –
капки сън над езерен кристал.
Истинска бъди ми! Сътворена!
В заника – лазурна като свод!
Сбъдната в душата ми вселена,
светла радост в Чудото-Живот…
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 