ЗА ТЕБ ДОКРАЙ СЕ РАЗГОРЯХ!

Светът е вече пепелище.
Сгурия от бунтовен грях.
Намирай хорицата нищи
и всякога обичай тях…

Че те, от битието клети,
на Бог надяват се едва,
и с колко ли сълзи пролети
въздишат техните слова?

Христос от тях унил наднича,
от зла надменност поруган,
и страда в кървите от бича
на земната престъпна сган.

Пребит в прокъсаната дреха,
Той плаче в бедните души.
Иди и Го дари с утеха!
Докрай с Любов Го утеши!

Кажи Му с вяра: „Мили Боже!
На мен товара Си сложи!
Аз искам моят брат да може
по Пътя Ти да продължи!

И съживен – да пее химни!
И озарен – да заблести
над всичките коптори димни
в които поруган Си Ти!

Светът е вече пепелище!
Сгурия от бунтовен грях!
Но аз от Твоето Огнище
за Теб докрай се разгорях!“

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

НАДЕЖДАТА В ДУХА

Възрадвай се, когато друг
в живота си с успех ликува.
Не пускай завистта. Напук…
Дори сред злите да върлува.

Небето виж – огромен кръг,
от който Господ те съглежда.
Не ще ли Той превърне в стрък
дори и семенце надежда?

С усмивка само го полей –
в сърцето зов да си прокара…
И нека тъмният злодей
се пръсне като делва стара.

Ти имаш Бог и светъл бряг
в Завет със огнени корици…
Във долното беснее мрак,
а в горното белеят птици.

В една от тях се припознай
и твоят стрък ще литне славен.
Бедняк ако си бил докрай –
богат си тръгваш. Незабравен!

Дори и да си още тук –
надеждата в Духа векува,
когато радваш се, че друг
в живота си с успех ликува.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ИЗПЯТАТА МИ ПЕСЕН

Песента ми е вече изпята.
Много дълги години я пях.
Но с гласа си, подобен на вятър,
да докосна света не успях.

Нямах славния път на Лучано,
та с възторг да ме викат на бис.
Бе Небето ми скръбно смълчано
и безмълвна високата вис.

Не достигнах слепеца Бочели –
ангел дивен, целунат от Бог.
Песента ми венци не спечели
в своя най-съдбоносен оброк.

И тогава си казах: „Горко ти,
о, певецо сред шумната гмеж!
Капки Кръв ще са твоите ноти
и Голгота – Заветен копнеж.

Пей на Господ с Давидова вяра
под заплаха от стръвен Саул…
Може би, съкрушен пред Олтара,
грешник твоята песен е чул…

И дори да е вече изпята –
нека само това те теши,
че намира Христос по земята
просълзени от нея души…“

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

НЕБЕСНАТА МИ ВЯРА

Небесна вяро! Още си ми птица,
която бори зимни ветрове!
Под теб една безумна върволица
пирони във Спасителя кове…

А ти усещаш всеки стон от Кръста.
И всеки дъх невинен от Христа.
Годините, в които бе невръстна,
отдавна отлетяха в младостта.

Крилата свий над две дървета груби,
кръстосани да бъдат скръб и гнет…
В едно Небе отдавна ти се влюби
и то ти стана Вечният Завет.

Бъди за Господ всякак поругана
и всички кръстни рани понеси!
Виж! Колко див вилнее ураганът,
че теб не може той да покоси…

В една последна зима – с обич Свята,
дари на Бог прободени крила!
И зов ще се въздигне от земята,
че всякога Христова си била!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ЗОВ ПРЕДИ СВЪРШЕКА

Те в Едем се родиха. Бяха Мъж и Жена.
Бог Отец ги създаде, а не Сатана.
Своят Образ им вложи. И дари ги с Любов,
но змията проклета ги препъна във ров.

И отлъчи ги Господ, преизпълнен от скръб,
че човеци в греха си Му обърнаха гръб.
Но възлюби ги Свято, и на Кръст ги спаси,
а Небето направи Благодат да роси.

Днес е време последно. И лукавият враг
плюе черна отрова от смолистия мрак.
Иска свое наследство. Търси скверни души.
Добротата презира. Всичко Свято руши.

И създава си змеят със жесток произвол
нова паднала раса. Хора в третия пол.
Всяка съвест убива. Смазва чест и морал.
И света е затрупал с гъста тиня и кал.

О, къде сте потомци, на човека Адам?
Вижте! Шепи протягам, та Любов да ви дам!
Тя е Вечната Ева и дарява Живот!
А със нея сърцата наедряват от Плод!

Още свети отгоре Светлина от Сион!
Помолете се, хора! И сторете поклон
на Спасителя, разпнат на Голгота за вас,
та да бъдете Святи във съдбовния час.

Че светът като дрипа ще потъне в пръстта,
гдето Дух не въздига, нито хвъркат ята.
Но в бодили и тръни се разпалва Шеол,
а влечугите съскат, че са третият пол…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

КАМЪКЪТ НА ЯКОВ

Когато търсиш Камъка на Яков,
от камъни на злобата боли
и в жребият горчив на древен дякон
претръпва твоят дъх, като че ли…

С едната вяра, скръбно прокървила,
ще видиш през смълчан и мрачен свод,
как Господ ти придава Дух и Сила,
за да родиш последния Му Плод.

С ръка посочил своите палачи,
да искаш Той греха им да прости.
Дори от страшен гнет да ти се плаче,
а болката в душата да люти.

Че всеки стон, в незлобие изплакан,
съшива към венеца ти листа,
а Бог те запечатва като дякон
в молитвата на твоите уста.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

СТИХ ЗА ДУШАТА

Преди душата да приключи
със пътя си на този свят,
дано намери бистър ручей
от най-лъчиста Благодат.

И в него тя да излекува
болежки, рани, гнет и скръб.
А миг, преди да отпътува –
на Злото да обърне гръб.

Злини човешки да не помни,
но всяка хула да прости.
И с тези пориви преломни
пред Господ Бог да заблести.

Да каже: „Ето ме, Всевишни!
Пред Теб подвивам колена,
че Ти единствен – Благ крепиш ме
във Святата Си Светлина.

Със Извор Вечен ме окъпа –
роса да бъда сред роси,
а аз не знам защо съм скъпа,
та Твоят Син да ме спаси…“

Преди душата да приключи
и в чуден свят да полети,
добре е някак да научи
защо Христос я приюти.

А Той с ръка да я погали
и в шепот да й сподели:
„Дъхът ми в теб Любов разпали,
а тя издири те, нали?“

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)