НАЙ-МЪЧИТЕЛНАТА СКРЪБ

Душата ми от скръб прелива
за скитници, обвити в мрак.
Съдбата им към ров отива,
а нямат те крайпътен знак.

Повлекли тежките вериги
в безбожна лудост гинат там,
където дух лукав държи ги
без Вяра, Истина и Храм.

Какво за вас да сторя, клети?
Та скитник кой не би ридал,
когато види си нозете,
потънали в дълбока кал?

Да можех с Кръст да ви износя
дарил се бих до сетен дъх,
пред Свят Олтар лъчи да прося,
та сам да ви посоча връх…

Уви! В пръстта не блесва злато
и репеи не дават плод.
Смъртта е болката, с която
човек се ражда за Живот.

Плътта не иска да умира,
но вкопчена – в пръстта пълзи.
Сама окови си намира
и в тях ликува и сълзи.

На Святост – шумно се присмива.
На Правдата – обръща гръб.
Душата ми от скръб прелива.
От най-мъчителната скръб…

Скръбта за скитници, които
без път и вяра гинат в ров,
но пак отказват упорито
зова на Вечната Любов.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

НЕ ИСКАМ ВСИ СВЕТИИ!

Не искам „вси светии“ за надежда.
Христос ми е достатъчен – до гроб.
И нека в Него моят дух се вглежда,
а не във демоничния въртоп.

Сърцето ми вратата ще залости
за шоуто на хитрия пират,
и с веселите черепи и кости
не ще заситя тъмния му глад.

Изчадие е той. Не се насища
от сдъвкани в магията души.
Гори ли огън – ражда пепелища.
Пълзи ли червей – храмове троши.

А демонът – дори прикрит под маска,
остава хищник. С челюсти гризе.
И само луд, решил да ръкопляска,
превръща си душата на мезе.

Но моята с безумия не свиква.
Втвърдена – със Христос ще устои.
Проклета да е дупчената тиква,
че в нея само лепкав мрак струи…

Светиите са горе… В град от злато!
А в гробищата долу – бесове.
И този свят – тресавище и блато –
влечугите към тинята зове.

Христос ми е достатъчен! До века!
Не ща „светии“ в гробищен парад.
Че смисълът се губи пред човека,
отгоре вдъхнат – да погине в ад…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ДОЖИВОТНА ПРИСЪДА

Не се страхувам, ако брули есен
мечтите ми, увяхнали без време.
Един олтар, във Святото принесен,
Небето се надявам да приеме.

В живота иждивих вода и огън.
Най-сладки плодове дарявах свише.
И в клюмналата младост още мога
да зеленея, щом перото пише.

А стане ли душата ми самотна –
ще я накича с листи пожълтели,
че в своята присъда доживотна
тя следва път в небесните предели.

До онзи миг, когато несъзрима,
подобно лъч ще светне над мъглата,
където късна есен с ранна зима
слана и скреж завихрят из билата.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ОЩЕ ДЕН, МОЙ ПРИЯТЕЛЮ!

Още ден за Христос преживей
без да мислиш за много години,
че светът е във плен на злодей
и плячкосват го черни гадини.

Още ден изпълни с доброта
и с усмивка докосвай бедняка.
Щом похлопа на твойта врата,
ти не давай на Бог да те чака…

Още ден нека с Правда трепти
всяко твое изречено слово,
че лъжата мнозина лъсти
и езика им пълни с олово.

Още ден нека светли сълзи
от тъгата ти в зов се пролеят.
Може би ангел с тях ще срази
и отблъсне далеко злодея.

Още ден в този свят възвести
Господ, Който в духа ти наднича!
Още ден само Той да блести!
Още ден само Той да обича!

Че с дарени в Завета Му дни –
даже век е нищожен и кратък,
а в Духа на Енох – висини
ще намериш, преминал оттатък.

Още ден, мой приятелю! Ден!…
Светлината чрез теб да светлее!
Че човекът от Бог е роден
като лъч цял живот да живее.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ПАРАДЪТ НА МЪРТЪВЦИТЕ

Мъртъвците си спретват всемирен парад,
за да следват смъртта си богиня.
От душите им лъха гробовната смрад
с дъх на алчност и мирис на тиня.

Всички – пешки на Злия, хвалят своя палач
и се хилят с гримаси зловещи.
А в сърцата им, скрити в измамния здрач,
се оглеждат катранени пещи.

Във вселена от пепел те са тъмни звезди.
Всяка – с хитро лукавство възпята.
Но оставят в парада си гнусни следи
до отровния зъб на змията.

Поруганата правда се гърчи под тях,
без да проси за миг от пощада.
А пък те – предоволни в осъзнатия грях,
маршируват честити към ада.

От ръцете им скверни се разпалва война.
От очите им – Ирод наднича.
Те преследват Исус да Му търсят вина
и с олово оплитат си бича.

Те – отдавна проклети да не срещнат покой –
мъртъвците на дух богохулен,
днес превръщат света във потопен порой,
от лъжи и измами прибулен.

Потърсете с душите си верен пламък отвъд!
Вас парадът не ще да пребори.
Че Небето посочва точна дата за съд
и килии в железни затвори.

Иска времето лъвове! Не бъдете овци!
В Дух безстрашен явете Исуса!
И парадът на всичките зли мъртъвци
обречете на страх и покруса…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

Сега е време за раздяла…
И аз не страдам от това.
Душата – в болки оцеляла –
избра си път към синева.

С прегради, спънки и окови
не ща светът да ме държи.
С Любов над всичките любови
животът ми ще продължи.

В илюзиите твърде много
отдадох плам, прахосах блян.
Но идва час да кажа „сбогом“
на ада, приживе живян.

Не ща корона, чест и слава.
Духът ми нека да е здрав.
Че злият дявол заслужава
в лицето си юмрук корав.

Гърбът ми той не ще прегърби.
Светилникът ми ще гори.
Отхвърлям с вяра всички скърби
за власт, имоти и пари.

С тотеми, идоли, заблуди
не ще ме съкруши злодей!
Събирай всичките си луди
лукавецо! И полудей!

Не искам в битие безцелно
излъган да кълва на стръв.
Сега е времето разделно,
когато меч боде до кръв.

И по-добре да съм посечен
с едно око, ръка и крак,
отколкото в дома ми вечен
стените да изпълва мрак.

Сега е време за раздяла.
Дори да стана сам самин.
Душата ми, от Кръста бяла,
в Христос обрича се…
Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

РЕКВИЕМ ЗА СВЕТА

Светът се срутва. Спор да няма.
И адът е разтворил паст.
А в тази предузната драма
човекът си подбира власт.

Царе – с лопата да ги рине.
Заможни, хитри… Змийски род.
Но Истинският Цар един е
на Вечния Си небосвод.

Надежда вече не остава
в залог за пръст или за плът.
С природа гнусна и лукава
примамва грешните светът.

Тъй както малките карфици
магнитът властен ги държи,
така душите са под прицел
на най-изкусните лъжи.

Да би решил свидетел верен
да ги обърне в път назад,
дори от дявола по-черен
ще бъде примерът му Свят.

Ще бъде стъпкан с ярост дива
от побеснелите тълпи.
Кръвта си даже да пролива
и като дякон да заспи…

Светът се срутва. Зъл. Безбожен.
Увит в прегръдката на змей.
Приляга в брачното му ложе,
а Бога счита за злодей.

Потоп от гняв ехти, приижда.
Слепеят земните царе.
И само пришълецът вижда,
че всичко скверно ще измре.

В дълбоко изкопана яма
ще паднат злите в близък час.
Светът се срутва. Спор да няма.
И адът е разтворил паст.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)